Солнце и Гром (Бальмонт)/1908 (ДО)

Солнце и Громъ
Пер. Константинъ Дмитріевичъ Бальмонтъ (1867—1942)
Оригинал: язык неизвѣстенъ. — См. Гимны, пѣсни и замыслы древнихъ. Изъ цикла «Океанія». Перевод опубл.: 1908. Источникъ: Бальмонтъ, К. Д. Гимны, пѣсни и замыслы древнихъ. — СПб.: Книгоиздательство «Пантеонъ», 1908. — С. 148..



[148]
СОЛНЦЕ И ГРОМЪ.

ПРЕДАНІЕ.

СОЛНЦЕ создалъ Громъ. Сказалъ:
«Будь!» И прочь прогрохоталъ.
Солнце—свѣтлая жена,
Громомъ въ бурю создана.

Двѣ ноги всего ей далъ.
А ходить ей приказалъ.
Двѣ ноги, и много рукъ.
Видишь, сколько ихъ вокругъ.

«Отъ зари и до зари»,
10 Солнцу Громъ сказалъ, «гори!»
Отъ зари и до другой
Солнце ходитъ надъ Землей.

Ночь. Работа свершена.
Хочетъ ѣсть и пить она.
15 Въ Землю спустится, въ туманъ,
Корни ѣстъ, и игуанъ.

Въ Море спустится и пьетъ.
Моремъ чернымъ Ночь течетъ.
Солнце съ Громомъ въ Морѣ спятъ.
20 Завтра будетъ громъ и градъ.