[75-76]

Аутодафе́ ср. нескл. испан. (въ переводѣ: дѣло вѣры, подвигъ вѣры), казнь за преступленіе противъ вѣры, сожженіе на кострѣ еретика, отступника отъ римскаго исповѣданія, [или же еретическаго сочиненія].