ЭСБЕ/Славейков, Пенчо/ДО

Славейков, Пенчо
Энциклопедическій словарь Брокгауза и Ефрона

Словникъ: Пруссія — Сюрра. Источникъ: доп. т. IIa (1907): Пруссія — Ѳома. Россія, с. 633 ( сканъ · индексъ ) • Даты российских событий указаны по юлианскому календарю.

Славейковъ (Пенчо) — выдающійся болгарскій поэтъ, сынъ П. Р. Славейкова (XXX, 281). Первое его произведеніе: «Момини сълзи» (1888) — сборникъ лирическихъ стихотвореній; позднѣе онъ написалъ «Епически пѣсни» (1896) и «Блѣнове» — перлы болгарской поэзіи. Въ «Кървава пѣсень» онъ превозноситъ подвиги борцовъ за свободу Болгаріи. Стихи С. звучны и прочувствованы; поэтическое настроеніе его мрачно-пессимистическое; бо́льшая часть стихотвореній С. — философскаго характера («Микелъ Анджело», «Псаломъ на поета», «Островътъ на блаженнитѣ», «Сѣнката на свърхчовѣка» и др.). Они явились своего рода откровеніемъ для болгарской поэзіи, но были мало доступны для большинства публики. Сравнительно большимъ успѣхомъ С. пользуется какъ авторъ литературно-критическихъ этюдовъ, напечатанныхъ въ журн. «Мисъль»; главные изъ нихъ: «Българската народна пѣсень» (1904), «Българската поезия прѣди и сега» (1906), «Блѣнове на модеренъ поетъ — П. Ю. Тодоровъ «Зидари» (1905). С. издалъ сочиненія своего отца, съ монографіею о немъ; издалъ также сочиненія А. Константинова, съ приложеніемъ біографіи; вмѣстѣ съ Константиновымъ переводилъ Пушкина, Лермонтова и др. Ср. д-ръ Кръстевъ, «Етюди и критики»; Божанъ Ангеловъ, «Пенчо Славейковъ» («Мисъль», 1905, бр. V); П. Росенъ, «Пенчо Славейковиятъ Микелъ Анджело» («Мисъль», 1905); д-ръ Кръстевъ, «П. Славейковъ» («Мисъль», 1905); Ив. Андрейчинъ, «Сегашната наша литература» («Мисъль», бр. X., 1905); С. Adam, «Млада България въ литературата» («Книгописецъ», бр. IV — V, 1904); Вл. Димитровъ, «Животъ въ смърьта» («Мисъль», 1906).

М. Г.