[1545-1546]
Юˊнкеръ м., [мн. юнкера́], нѣм. [Junker], воен. [прежде] унтеръ-офицеръ изъ дворянъ, [теперь воспитанникъ юнкерскаго или военнаго училища. См. юнкерскій].