[273-274]
Пе́щеръ, пеще́рье ср., пещери́къ [—ика́], пещеро́къ [—рка́], пе́щоръ, пе́щуръ, пещуро́къ [—рка́] м. вост. твр. тмб., [пе́щерь м. твер. Оп.] пестеръ. Поворотливъ, какъ пещуръ.