[692]Заязокъ, заезокъ м. заязь ж. сѣв. вост. водяникъ, черезъ, мелкій заколъ, затворъ, плетень поперекъ рѣки, съ воротами, гдѣ вставлена морда, нарта, нерето; но заязокъ занимаетъ не всю ширину рѣчки, чѣмъ и отличается отъ яза и отъ забойки.