[72]Безприда́нница ж. дѣвушка, которую берутъ замужъ, не требуя приданаго, за красоту и достоинства ея. Безприда́нникомъ, зовутъ, шуточно, бѣднаго жениха или обманутаго приданымъ. Безприда́нная невѣста, бѣдная, у которой ничего нѣтъ. Безприда́точная мѣна, при которой не взято придачи, ухо-на́-ухо. Безприданница — безобманница; что есть, то и есть.