Страница:L. N. Tolstoy. All in 90 volumes. Volume 22.pdf/684

Эта страница была вычитана
— 129 —

к҃а. И҆ поста́ви старѣ́йшинꙋ вїна́рска въ старѣ́йшинство є҆гѡ̀: и҆ подадѐ ча́шꙋ въ рꙋ́кꙋ Фараѡ́ню:

21. И возвратилъ главнаго виночерпія на прежнее мѣсто, и онъ подалъ чашу въ руку Фараону.

к҃в. Старѣ́йшинꙋ же жита́рска повѣ̀си [на дре́вѣ], ꙗ҆́коже сказа́ и҆̀ма І҆ѡ́сифъ.

22. А главнаго хлѣбодара повѣсилъ (на деревѣ), какъ истолковалъ имъ Іосифъ.

к҃г. И҆ не помѧнꙋ̀ старѣ́йшина вїна́рскъ І҆ѡ́сифа, но забы̀ є҆го̀.

23. И не вспомнилъ главный виночерпій объ Іосифѣ, но забылъ его.

ГЛАВА ХLI.

Бы́сть же по двою̀ лѣ̑тꙋ дне́й, Фараѡ́нъ ви́дѣ со́нъ: мнѧ́шесѧ стоѧ́ти при рѣцѣ̀.

По прошествіи двухъ лѣтъ Фараону снилось: вотъ, онъ стоитъ у рѣки.

в҃. И҆ сѐ а҆́ки и҆з̾ рѣкѝ и҆схождахꙋ се́дмь кра́въ дѡбры́ ви́домъ, и҆ и҆збра̑нны тѣлесы́ и҆ пасѧ́хꙋсѧ по бре́гꙋ.

2. И вотъ, вышли изъ рѣки семь коровъ, хорошихъ видомъ и тучныхъ плотію, и паслись въ тростникѣ.

г҃. Дрꙋгі̑ѧ же се́дмь кра́въ и҆зыдо́ша по си́хъ и҆з̾ рѣкѝ ѕлы̑ ви́домъ и҆ тѣлесы̀ хꙋ̑ды, и҆ пасѧ́хꙋсѧ съ кра́вами, по бре́гꙋ рѣчно́мꙋ.

3. Но вотъ, послѣ нихъ вышли изъ рѣки семь коровъ другихъ, худыхъ видомъ и тощихъ плотію, и стали подлѣ тѣхъ коровъ, на берегу рѣки.

д҃. И҆ поѧдо́ша се́дмь кра́вы ѕлы̑ѧ и҆ хꙋды̑ѧ тѣлесы̀ се́дмь кра̑въ до́брыхъ ви́домъ, и҆ и҆збра́нныхъ тѣлесы̀. [и҆ сїѧ̑ неви́димы бы́ша, ꙗ҆́кѡ внидо́-

4. И съѣли коровы худыя видомъ и тощія плотію семь коровъ хорошихъ. видомъ и тучныхъ. И проснулся Фараонъ,

44 Л. Н. Толстой, т. 22689