яко на томъ, всѣмъ человѣкомъ[1] спасеніе содѣла Господь; иконѣ же Христовѣ, и пречистои его матери, и Святымъ небеснымъ безплотнымъ силамъ, и всѣмъ святымъ честь вѣрою воздаваи; яко самѣмъ любовь[2] въ молитвѣ ее глаголи, и поклоненіе твори, и на помощь къ Богу призываи ихъ; мощи жъ Святыхъ съ вѣрою цѣлуи и покланяися имъ.
Таинамъ Божіимъ вѣруи, тѣлу и крови его вѣрою[3] причащаися и со страхомъ, на очищеніе и на освященіе души[4] и тѣлу и во оставленіе грѣховъ и во жизнь вѣчную. Вѣруи быти воскресенію мертвыхъ и жизни будущаго вѣка. Помяни страшныи судъ и возданіе по дѣломъ будетъ намъ; аще когда преочистивъ себѣ духовне, въ чистеи совѣсти коснутися и съ молитвою и моленіемъ цѣловати животворящіи крестъ, и Святыя, честныя и чюдотворныя образы, и многоцѣлебныя мощи: по моленіи прекрестяся поцѣловати духъ въ себѣ удержавъ, а губаше не плескати[5]. А благоволитъ Богъ[6] причаститися Божественныхъ[7] таинъ, ино лжицею, отъ иерея пріемля во уста опасно: губами не свер-
