к҃а. И҆ поста́ви старѣ́йшинꙋ вїна́рска въ старѣ́йшинство є҆гѡ̀: и҆ подадѐ ча́шꙋ въ рꙋ́кꙋ Фараѡ́ню: |
21. И возвратилъ главнаго виночерпія на прежнее мѣсто, и онъ подалъ чашу въ руку Фараону. |
к҃в. Старѣ́йшинꙋ же жита́рска повѣ̀си [на дре́вѣ], ꙗ҆́коже сказа́ и҆̀ма І҆ѡ́сифъ. |
22. А главнаго хлѣбодара повѣсилъ (на деревѣ), какъ истолковалъ имъ Іосифъ. |
к҃г. И҆ не помѧнꙋ̀ старѣ́йшина вїна́рскъ І҆ѡ́сифа, но забы̀ є҆го̀. |
23. И не вспомнилъ главный виночерпій объ Іосифѣ, но забылъ его. |
Бы́сть же по двою̀ лѣ̑тꙋ дне́й, Фараѡ́нъ ви́дѣ со́нъ: мнѧ́шесѧ стоѧ́ти при рѣцѣ̀. |
По прошествіи двухъ лѣтъ Фараону снилось: вотъ, онъ стоитъ у рѣки. |
в҃. И҆ сѐ а҆́ки и҆з̾ рѣкѝ и҆схождахꙋ се́дмь кра́въ дѡбры́ ви́домъ, и҆ и҆збра̑нны тѣлесы́ и҆ пасѧ́хꙋсѧ по бре́гꙋ. |
2. И вотъ, вышли изъ рѣки семь коровъ, хорошихъ видомъ и тучныхъ плотію, и паслись въ тростникѣ. |
г҃. Дрꙋгі̑ѧ же се́дмь кра́въ и҆зыдо́ша по си́хъ и҆з̾ рѣкѝ ѕлы̑ ви́домъ и҆ тѣлесы̀ хꙋ̑ды, и҆ пасѧ́хꙋсѧ съ кра́вами, по бре́гꙋ рѣчно́мꙋ. |
3. Но вотъ, послѣ нихъ вышли изъ рѣки семь коровъ другихъ, худыхъ видомъ и тощихъ плотію, и стали подлѣ тѣхъ коровъ, на берегу рѣки. |
д҃. И҆ поѧдо́ша се́дмь кра́вы ѕлы̑ѧ и҆ хꙋды̑ѧ тѣлесы̀ се́дмь кра̑въ до́брыхъ ви́домъ, и҆ и҆збра́нныхъ тѣлесы̀. [и҆ сїѧ̑ неви́димы бы́ша, ꙗ҆́кѡ внидо́- |
4. И съѣли коровы худыя видомъ и тощія плотію семь коровъ хорошихъ. видомъ и тучныхъ. И проснулся Фараонъ, |